нацелвах

Речник на българския език

1. нацелвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

нацелвах е производна форма на нацелвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. нацелвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

нацелвах е производна форма на нацелвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).