нацелвало

Речник на българския език

1. нацелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелвало е производна форма на нацелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелвало е производна форма на нацелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нацелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нацелвало е производна форма на нацелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нацелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацелвало е производна форма на нацелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).