нацелвала

Речник на българския език

1. нацелвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нацелвала е производна форма на нацелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нацелвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нацелвала е производна форма на нацелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нацелвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

нацелвала е производна форма на нацелвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нацелвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нацелвала е производна форма на нацелвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).