нацелваха

Речник на българския език

1. нацелваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нацелваха е производна форма на нацелвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нацелваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нацелваха е производна форма на нацелвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).