ЕФЕКТ

Речник на българския език

ефѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ефѐкти, (два) ефѐкта, м.
1. Само ед. Резултат, следствие, последица от действие. Няма никакъв ефект от това лекарство.
2. Само ед. Впечатление, въздействие, отражение. Произвеждам ефект. Предизвиквам ефект.
3. Обикн. мн. Средства, които оказват въздействие или правят впечатление. Звукови ефекти. Светлинни ефекти.
4. Спец. Явление (в науката, техниката). Топлинен ефект. Механичен ефект.
прил. ефѐктен, ефѐктна, ефѐктно, мн. ефѐктни (във 2 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • ифект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ефект
непълен член ефек-та
пълен член ефек-тът
мн.ч. ефек-ти
членувано ефек-ти-те
бройна форма ефек-та
звателна форма