ГЪВКАВ

Речник на българския език

гъ̀вкав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гъ̀вкава, гъ̀вкаво, мн. гъ̀вкави, прил.
1. Който се огъва, превива, без да се чупи. Гъвкави клони. Гъвкаво тяло.
2. Прен. За език — който има богат набор от средства за изразяване.
3. Прен. Ловък, съобразителен, умел.
същ. гъ̀вкавост, гъвкавостта̀, ж. Проявявам гъвкавост.

Грешни изписвания (7)

  • гъвкъв
  • гъфкав
  • гъфкъв
  • гъвкаф
  • гъвкъф
  • гъфкаф
  • гъфкъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гъв-кав
непълен член гъв-ка-вия
пълен член гъв-ка-ви-ят
ж. р. гъв-ка-ва
членувано гъв-ка-ва-та
ср. р. гъв-ка-во
членувано гъв-ка-во-то
мн. ч. гъв-ка-ви
членувано гъв-ка-ви-те