ГЛУПЕЦ

Речник на българския език

глупѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. глупцѝ, м. Остар. Глупак.
прил. глупѐшки, глупѐшка, глупѐшко, мн. глупѐшки.

Грешни изписвания (1)

  • глопец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-пец
непълен член глу-пе-ца
пълен член глу-пе-цът
мн.ч. глуп-ци
членувано глуп-ци-те
бройна форма глуп-ци
звателна форма глу-пе-цо