тиквеник

Речник на българския език

тѝквеник — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. тѝквеници, (два) тѝквеника, м.
1. Баница с пълнеж от тиква. Пека тиквеник.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, недодялан човек.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тиквенек
  • тиквинек
  • тиквиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тик-ве-ник
непълен член тик-ве-ни-ка
пълен член тик-ве-ни-кът
мн.ч. тик-ве-ни-ци
членувано тик-ве-ни-ци-те
бройна форма тик-ве-ни-ци
звателна форма тик-ве-ни-ко

Връзки