тутманик

Речник на българския език

ту̀тманик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ту̀тманици, (два) ту̀тманика, м.
1. Тестено изделие — хляб, опечен с плънка от яйца, сирене и масло.
2. Прен. Разг. Пренебр. Недодялан, несъобразителен човек.

Грешни изписвания (3)

  • тутманек
  • тутмънек
  • тутмъник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тут-ма-ник
непълен член тут-ма-ни-ка
пълен член тут-ма-ни-кът
мн.ч. тут-ма-ни-ци
членувано тут-ма-ни-ци-те
бройна форма тут-ма-ни-ка
звателна форма