тъпанар

Речник на българския език

тъпана̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

тъпана̀рят, тъпана̀ря, мн. тъпана̀ри, м.
1. Музикант, който свири на тъпан.
2. Разг. Пренебр. Тъп човек, глупак.

Грешни изписвания (3)

  • тапанар
  • тапънар
  • тъпънар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-па-нар
непълен член тъ-па-на-ря
пълен член тъ-па-на-рят
мн.ч. тъ-па-на-ри
членувано тъ-па-на-ри-те
бройна форма тъ-па-на-ри
звателна форма тъ-па-на-рю