възглупав

Речник на българския език

възглупав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възглупаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-г-лу-пав
непълен член въз-г-лу-па-вия
пълен член въз-г-лу-па-ви-ят
ж. р. въз-г-лу-па-ва
членувано въз-г-лу-па-ва-та
ср. р. въз-г-лу-па-во
членувано въз-г-лу-па-во-то
мн. ч. въз-г-лу-па-ви
членувано въз-г-лу-па-ви-те