ГЛУПАК

Речник на българския език

глупа̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. глупа̀ци, м. Глупав (в 1 знач.) човек.
прил. глупа̀шки, глупа̀шка, глупа̀шко, мн. глупа̀шки.

Грешни изписвания (1)

  • глопак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-пак
непълен член глу-па-ка
пълен член глу-па-кът
мн.ч. глу-па-ци
членувано глу-па-ци-те
бройна форма глу-па-ци
звателна форма глу-па-ко