ГЛАСОВИТ

Речник на българския език

гласовѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гласовѝта, гласовѝто, мн. гласовѝти, прил. Който има силен, мощен глас.

Грешни изписвания (3)

  • гласувит
  • глъсовит
  • глъсувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гла-со-вит
непълен член гла-со-ви-тия
пълен член гла-со-ви-ти-ят
ж. р. гла-со-ви-та
членувано гла-со-ви-та-та
ср. р. гла-со-ви-то
членувано гла-со-ви-то-то
мн. ч. гла-со-ви-ти
членувано гла-со-ви-ти-те