ВЪЗДАМ

Речник на българския език

възда̀м преходен глагол от свършен вид (тип 168) редактиране

Значение

въздадѐш, мин. св. възда̀дох, мин. прич. възда̀л, св.вж. въздавам.

Грешни изписвания (1)

  • ваздам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-дам въз-да-дем
2 лице въз-да-деш въз-да-де-те
3 лице въз-да-де въз-да-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-да-дох въз-да-дох-ме
2 лице въз-да-де въз-да-дох-те
3 лице въз-да-де въз-да-до-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-да-дях въз-да-дях-ме
2 лице въз-да-де-ше въз-да-дях-те
3 лице въз-да-де-ше въз-да-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздал съм въздала съм въздало съм въздали сме
2 лице въздал си въздала си въздало си въздали сте
3 лице въздал е въздала е въздало е въздали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях въздал бях въздала бях въздало бяхме въздали
2 лице беше въздал беше въздала беше въздало бяхте въздали
3 лице беше въздал беше въздала беше въздало бяха въздали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще въздам ще въздадем
2 лице ще въздадеш ще въздадете
3 лице ще въздаде ще въздадат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм въздал ще съм въздала ще съм въздало ще сме въздали
2 лице ще си въздал ще си въздала ще си въздало ще сте въздали
3 лице ще е въздал ще е въздала ще е въздало ще са въздали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да въздам щяхме да въздадем
2 лице щеше да въздадеш щяхте да въздадете
3 лице щеше да въздаде щяха да въздадат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм въздал щях да съм въздала щях да съм въздало щяхме да сме въздали
2 лице щеше да си въздал щеше да си въздала щеше да си въздало щяхте да сте въздали
3 лице щеше да е въздал щеше да е въздала щеше да е въздало щяха да са въздали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздадял съм въздадяла съм въздадяло съм въздадели сме
2 лице въздадял си въздадяла си въздадяло си въздадели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въздал съм въздала съм въздало съм въздали сме
2 лице въздал си въздала си въздало си въздали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм въздал била съм въздала било съм въздало били сме въздали
2 лице бил си въздал била си въздала било си въздало били сте въздали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да въздам щяла съм да въздам щяло съм да въздам щели сме да въздадем
2 лице щял си да въздадеш щяла си да въздадеш щяло си да въздадеш щели сте да въздадете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм въздал щяла съм да съм въздала щяло съм да съм въздало щели сме да сме въздали
2 лице щял си да си въздал щяла си да си въздала щяло си да си въздало щели сте да сте въздали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих въздал бих въздала бих въздало бихме въздали
2 лице би въздал би въздала би въздало бихте въздали
3 лице би въздал би въздала би въздало биха въздали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-дай въз-дай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-да-ден
непълен член въз-да-де-ния
пълен член въз-да-де-ни-ят
женски род въз-да-де-на
членувано въз-да-де-на-та
среден род въз-да-де-но
членувано въз-да-де-но-то
множествено число въз-да-де-ни
членувано въз-да-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-дал
непълен член въз-да-лия
пълен член въз-да-ли-ят
женски род въз-да-ла
членувано въз-да-ла-та
среден род въз-да-ло
членувано въз-да-ло-то
множествено число въз-да-ли
членувано въз-да-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-да-дял
женски род въз-да-дя-ла
среден род въз-да-дя-ло
множествено число въз-да-де-ли