въздала

Речник на българския език

1. въздала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздала е производна форма на въздам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въздала — мин. деят. св. прич. ж. р.

въздала е производна форма на въздам (мин. деят. св. прич. ж. р.).