въздало

Речник на българския език

1. въздало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздало е производна форма на въздам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въздало е производна форма на въздам (мин. деят. св. прич. ср. р.).