въздал

Речник на българския език

1. въздал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздал е производна форма на въздам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздал е производна форма на въздам (мин. деят. св. прич. м. р.).