въздавам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-да-вам	въз-да-ва-ме
2 лице	въз-да-ваш	въз-да-ва-те
3 лице	въз-да-ва	въз-да-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-да-вах	въз-да-вах-ме
2 лице	въз-да-ва	въз-да-вах-те
3 лице	въз-да-ва	въз-да-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-да-вах	въз-да-вах-ме
2 лице	въз-да-ва-ше	въз-да-вах-те
3 лице	въз-да-ва-ше	въз-да-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	въздавал съм	въздавала съм	въздавало съм	въздавали сме
2 лице	въздавал си	въздавала си	въздавало си	въздавали сте
3 лице	въздавал е	въздавала е	въздавало е	въздавали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях въздавал	бях въздавала	бях въздавало	бяхме въздавали
2 лице	беше въздавал	беше въздавала	беше въздавало	бяхте въздавали
3 лице	беше въздавал	беше въздавала	беше въздавало	бяха въздавали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще въздавам	ще въздаваме
2 лице	ще въздаваш	ще въздавате
3 лице	ще въздава	ще въздават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм въздавал	ще съм въздавала	ще съм въздавало	ще сме въздавали
2 лице	ще си въздавал	ще си въздавала	ще си въздавало	ще сте въздавали
3 лице	ще е въздавал	ще е въздавала	ще е въздавало	ще са въздавали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да въздавам	щяхме да въздаваме
2 лице	щеше да въздаваш	щяхте да въздавате
3 лице	щеше да въздава	щяха да въздават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм въздавал	щях да съм въздавала	щях да съм въздавало	щяхме да сме въздавали
2 лице	щеше да си въздавал	щеше да си въздавала	щеше да си въздавало	щяхте да сте въздавали
3 лице	щеше да е въздавал	щеше да е въздавала	щеше да е въздавало	щяха да са въздавали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	въздавал съм	въздавала съм	въздавало съм	въздавали сме
2 лице	въздавал си	въздавала си	въздавало си	въздавали сте
3 лице	въз-да-вал въздавал е	въз-да-ва-ла въздавала е	въз-да-ва-ло въздавало е	въз-да-ва-ли въздавали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	въздавал съм	въздавала съм	въздавало съм	въздавали сме
2 лице	въздавал си	въздавала си	въздавало си	въздавали сте
3 лице	въз-да-вал въздавал е	въз-да-ва-ла въздавала е	въз-да-ва-ло въздавало е	въз-да-ва-ли въздавали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм въздавал	била съм въздавала	било съм въздавало	били сме въздавали
2 лице	бил си въздавал	била си въздавала	било си въздавало	били сте въздавали
3 лице	бил въздавал бил е въздавал	била въздавала била е въздавала	било въздавало било е въздавало	били въздавали били са въздавали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да въздавам	щяла съм да въздавам	щяло съм да въздавам	щели сме да въздаваме
2 лице	щял си да въздаваш	щяла си да въздаваш	щяло си да въздаваш	щели сте да въздавате
3 лице	щял да въздава щял е да въздава	щяла да въздава щяла е да въздава	щяло да въздава щяло е да въздава	щели да въздават щели са да въздават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм въздавал	щяла съм да съм въздавала	щяло съм да съм въздавало	щели сме да сме въздавали
2 лице	щял си да си въздавал	щяла си да си въздавала	щяло си да си въздавало	щели сте да сте въздавали
3 лице	щял да е въздавал щял е да е въздавал	щяла да е въздавала щяла е да е въздавала	щяло да е въздавало щяло е да е въздавало	щели да са въздавали щели са да са въздавали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих въздавал	бих въздавала	бих въздавало	бихме въздавали
2 лице	би въздавал	би въздавала	би въздавало	бихте въздавали
3 лице	би въздавал	би въздавала	би въздавало	биха въздавали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-да-вай	въз-да-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-да-ван
		непълен член	въз-да-ва-ния
		пълен член	въз-да-ва-ни-ят
	женски род		въз-да-ва-на
		членувано	въз-да-ва-на-та
	среден род		въз-да-ва-но
		членувано	въз-да-ва-но-то
множествено число			въз-да-ва-ни
		членувано	въз-да-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-да-вал
		непълен член	въз-да-ва-лия
		пълен член	въз-да-ва-ли-ят
	женски род		въз-да-ва-ла
		членувано	въз-да-ва-ла-та
	среден род		въз-да-ва-ло
		членувано	въз-да-ва-ло-то
множествено число			въз-да-ва-ли
		членувано	въз-да-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-да-вал
	женски род	въз-да-ва-ла
	среден род	въз-да-ва-ло
множествено число		въз-да-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-да-ващ
		непълен член	въз-да-ва-щия
		пълен член	въз-да-ва-щи-ят
	женски род		въз-да-ва-ща
		членувано	въз-да-ва-ща-та
	среден род		въз-да-ва-що
		членувано	въз-да-ва-що-то
множествено число			въз-да-ва-щи
		членувано	въз-да-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-да-вай-ки