въздавал си

Речник на българския език

1. въздавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въздавал си е производна форма на въздавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въздавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въздавал си е производна форма на въздавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. въздавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въздавал си е производна форма на въздавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).