въздавал

Речник на българския език

1. въздавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздавал е производна форма на въздавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздавал е производна форма на въздавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въздавал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздавал е производна форма на въздавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въздавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздавал е производна форма на въздавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).