въздавало

Речник на българския език

1. въздавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздавало е производна форма на въздавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздавало е производна форма на въздавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въздавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въздавало е производна форма на въздавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въздавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въздавало е производна форма на въздавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).