БУНТАРСКИ

Речник на българския език

бунта̀рски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бонтарске
  • бонтарски
  • бунтарске

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бун-тар-с-ки
непълен член бун-тар-с-кия
пълен член бун-тар-с-ки-ят
ж. р. бун-тар-с-ка
членувано бун-тар-с-ка-та
ср. р. бун-тар-с-ко
членувано бун-тар-с-ко-то
мн. ч. бун-тар-с-ки
членувано бун-тар-с-ки-те