БЛАЖЕНСТВО

Речник на българския език

блажѐнство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Пълно щастие, задоволство, наслада. Това ме изпълва с блаженство.

Грешни изписвания (3)

  • блаженству
  • блъженство
  • блъженству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-жен-с-т-во
членувано бла-жен-с-т-во-то
мн.ч. бла-жен-с-т-ва
членувано бла-жен-с-т-ва-та