безуча̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безуча̀стна, безуча̀стно, мн. безуча̀стни, прил. Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство. Гледа безучастна.
нареч. безуча̀стно. Слушам безучастно.
същ. безуча̀стие, ср. Отнасям се с безучастие към неговите проблеми.
нареч. безуча̀стно. Слушам безучастно.
същ. безуча̀стие, ср. Отнасям се с безучастие към неговите проблеми.
Синоними
- равнодушен, безразличен, индиферентен, студен, несмутим, невъзмутим, спокоен, непоколебим, безчувствен, пасивен
- безпричастен, незаинтересуван, дезинтересиран, неутрален
- безизразен
- незаинтересован
- коравосърдечен
- небрежен, нехаен
- обективен, безпристрастен, хладен
- бездеен, инертен
- празен, незает с нищо, разсеян, блуждаещ, апатичен
- хладнокръвен, надут, надменен
Грешни изписвания (7)
- безочастен
- безочастин
- безучастин
- бизочастен
- бизочастин
- бизучастен
- бизучастин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-зу-час-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-зу-час-т-ния | ||
| пълен член | бе-зу-час-т-ни-ят | ||
| ж. р. | бе-зу-час-т-на | ||
| членувано | бе-зу-час-т-на-та | ||
| ср. р. | бе-зу-час-т-но | ||
| членувано | бе-зу-час-т-но-то | ||
| мн. ч. | бе-зу-час-т-ни | ||
| членувано | бе-зу-час-т-ни-те | ||