БЕЗСЪРДЕЧЕН

Речник на българския език

безсърдѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безсърдѐчна, безсърдѐчно, мн. безсърдѐчни, прил. Който е лишен от съчувствие, отзивчивост, милост. Безсърдечен човек. С безсърдечен глас.
същ. безсърдѐчие, ср.
същ. безсърдѐчност, безсърдечността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • безсардечен
  • безсардечин
  • безсърдечин
  • бесардечен
  • бесардечин
  • бесърдечен
  • бесърдечин
  • бизсардечен
  • бизсардечин
  • бизсърдечен
  • бизсърдечин
  • бисардечен
  • бисардечин
  • бисърдечен
  • бисърдечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-сър-де-чен
непълен член без-сър-деч-ния
пълен член без-сър-деч-ни-ят
ж. р. без-сър-деч-на
членувано без-сър-деч-на-та
ср. р. без-сър-деч-но
членувано без-сър-деч-но-то
мн. ч. без-сър-деч-ни
членувано без-сър-деч-ни-те