АЛЧЕН

Речник на българския език

а̀лчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

а̀лчна, а̀лчно, мн. а̀лчни, прил.
1. Който е ненаситен за богатство, за имане.
2. Прен. Който е жаден за удоволствия и наслади.
същ. а̀лчност, алчността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • алчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ал-чен
непълен член ал-ч-ния
пълен член ал-ч-ни-ят
ж. р. ал-ч-на
членувано ал-ч-на-та
ср. р. ал-ч-но
членувано ал-ч-но-то
мн. ч. ал-ч-ни
членувано ал-ч-ни-те