шмекер

Речник на българския език

шмѐкер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. шмѐкери, м. Разг. Пренебр. Човек, който шмекерува; хитрец, измамник, шарлатанин.
прил. шмѐкерски, шмѐкерска, шмѐкерско, мн. шмѐкерски.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • шмекир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шме-кер
непълен член шме-ке-ра
пълен член шме-ке-рът
мн.ч. шме-ке-ри
членувано шме-ке-ри-те
бройна форма шме-ке-ра
звателна форма —

Връзки