хитрец

Речник на българския език

хитрѐц съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. хитрецѝ, м. Хитър човек; шмекер, дявол.

Грешни изписвания (1)

  • хетрец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хит-рец
непълен член хит-ре-ца
пълен член хит-ре-цът
мн.ч. хит-ре-ци
членувано хит-ре-ци-те
бройна форма хит-ре-ци
звателна форма хит-ре-цо