лисѝца
—
съществително име, женски род
(тип 41a)
Значение
мн. лисѝци, ж.
1. Хищен бозайник от семейство кучета с оранжева козина и дълга пухкава опашка, с удължена остра муцуна и ценна кожа. Лисицата отнесе две кокошки и тръшна три. Хитрата лисица срещна Ежко Бежко.
2. Прен. Обработена кожа на това животно, която може да се носи като яка, както и палто, шапка от такава кожа. Купих си една лисица. Слагам си лисицата.
3. Прен. Хитър, лукав, лъстив човек. Каква лисица е тя!
4. Прен. В селска каруца — две извити дървета, които съединяват задната ос с опашката.
прил. лисѝчи, лисѝча, лисѝче и лисѝчо, мн. лисѝчи. Лисича шапка. Лисича дупка. Лисичи поглед.
същ. умал. лисѝчка, мн. лисѝчки, ж.• Като лисица. Много хитър, лукав.
• Лисици да ловиш. — Разг. За много задимено място.
1. Хищен бозайник от семейство кучета с оранжева козина и дълга пухкава опашка, с удължена остра муцуна и ценна кожа. Лисицата отнесе две кокошки и тръшна три. Хитрата лисица срещна Ежко Бежко.
2. Прен. Обработена кожа на това животно, която може да се носи като яка, както и палто, шапка от такава кожа. Купих си една лисица. Слагам си лисицата.
3. Прен. Хитър, лукав, лъстив човек. Каква лисица е тя!
4. Прен. В селска каруца — две извити дървета, които съединяват задната ос с опашката.
прил. лисѝчи, лисѝча, лисѝче и лисѝчо, мн. лисѝчи. Лисича шапка. Лисича дупка. Лисичи поглед.
същ. умал. лисѝчка, мн. лисѝчки, ж.• Като лисица. Много хитър, лукав.
• Лисици да ловиш. — Разг. За много задимено място.
Грешни изписвания (3)
- лесица
- лесицъ
- лисицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ли-си-ца | |
|---|---|---|
| членувано | ли-си-ца-та | |
| мн.ч. | ли-си-ци | |
| членувано | ли-си-ци-те | |
| звателна форма | ли-си-цо | |