чучур

Речник на българския език

1. чу̀чур — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

мн. чу̀чури, (два) чу̀чура, м. Тръба, по която изтича водата от чешма или извор. Крайселската чешма е с два чучура.

Синоними

Грешни изписвания (1)

чучор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		чу-чур
	непълен член	чу-чу-ра
	пълен член	чу-чу-рът
мн.ч.		чу-чу-ри
мн.ч.	членувано	чу-чу-ри-те
бройна форма		чу-чу-ра
звателна форма		—

2. Чу̀чур — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (1)

Чучор

Връзки

Вход