извор

Речник на българския език

1. ѝзвор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѝзвори, (два) ѝзвора, м.
1. Място, където извира вода или нефт. Изворът на реката е далече оттук.
2. Източник, първопричина. Извор на злото. Извор на плодове и зеленчуци.
3. Прен. Източник за сведения, данни, оригинален документ. Извори за историята на България.
прил. ѝзворен, ѝзворна, ѝзворно, мн. ѝзворни.
прил. ѝзворов, ѝзворова, ѝзворово, мн. ѝзворови (в 3 знач.). Изворови данни.
същ. умал. ѝзворче, мн. ѝзворчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • извур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-вор
непълен член из-во-ра
пълен член из-во-рът
мн.ч. из-во-ри
членувано из-во-ри-те
бройна форма из-во-ра
звателна форма

2. Ѝзвор географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Извур