чучурите

Речник на българския език

1. чучурите — мн. ч. членувано

чучурите е производна форма на чучур (мн. ч. членувано).

2. чучурите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

чучурите е производна форма на чучуря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).