чужбина

Речник на българския език

чужбѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Страните извън родината; странство, чужди земи. Ходя по чужбина.

Грешни изписвания (3)

  • чожбина
  • чожбинъ
  • чужбинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чуж-би-на
членувано чуж-би-на-та
мн.ч. чуж-би-ни
членувано чуж-би-ни-те
звателна форма