стра̀нство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед. Разг. Чужбина. Отивам в странство.
Грешни изписвания (1)
- странству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | стран-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | стран-с-т-во-то | |
| мн.ч. | стран-с-т-ва | |
| членувано | стран-с-т-ва-та |