чертица

Речник на българския език

чертѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чертѝци, ж.
1. Малка черта.
2. Препинателен знак тире.
Съединителна чертица.Спец. Знак за графично оформление на сложни думи и при пренасяне; дефис.
Дълга чертица. — Тире.

Грешни изписвания (3)

  • чертицъ
  • чиртица
  • чиртицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-ти-ца
членувано чер-ти-ца-та
мн.ч. чер-ти-ци
членувано чер-ти-ци-те
звателна форма