тире

Речник на българския език

тирѐ — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. тирѐта, ср. Спец. Вид препинателен знак с вид на черта.


ср., само ед. Памучни конци за ръчно плетиво и бродерия.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тере

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ре
членувано ти-ре-то
мн.ч. ти-ре-та
членувано ти-ре-та-та

Връзки