тиренце

Речник на българския език

тирѐнце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • теренце
  • теренци
  • тиренци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-рен-це
членувано ти-рен-це-то
мн.ч. ти-рен-ца
членувано ти-рен-ца-та