циментен

Речник на българския език

1. цимѐнтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • цементен
  • цементин
  • циментин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ци-мен-тен
непълен член ци-мен-те-ния
пълен член ци-мен-те-ни-ят
ж. р. ци-мен-те-на
членувано ци-мен-те-на-та
ср. р. ци-мен-те-но
членувано ци-мен-те-но-то
мн. ч. ци-мен-те-ни
членувано ци-мен-те-ни-те

2. циментен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ци-мен-тен
непълен член ци-мен-т-ния
пълен член ци-мен-т-ни-ят
ж. р. ци-мен-т-на
членувано ци-мен-т-на-та
ср. р. ци-мен-т-но
членувано ци-мен-т-но-то
мн. ч. ци-мен-т-ни
членувано ци-мен-т-ни-те