цимент

Речник на българския език

цимѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Прахоообразно вещество, получено при загряване на варовик и глина, което при смесване с вода се втвърдява. Циментът е строителен материал.
прил. цимѐнтен, цимѐнтена, цимѐнтено, мн. цимѐнтени. Циментен завод.
прил. цимѐнтов, цимѐнтова, цимѐнтово, мн. цимѐнтови. Циментова плоча.

Грешни изписвания (1)

  • цемент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-мент
непълен член ци-мен-та
пълен член ци-мен-тът
мн.ч. ци-мен-ти
членувано ци-мен-ти-те
бройна форма ци-мен-та
звателна форма