царуване

Речник на българския език

цару̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • царувани
  • царувъне
  • царувъни
  • църуване
  • църувани
  • църувъне
  • църувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-ру-ва-не
членувано ца-ру-ва-не-то
мн.ч. ца-ру-ва-ния
членувано ца-ру-ва-ни-я-та