харен

Речник на българския език

ха̀рен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ха̀рна, ха̀рно, мн. ха̀рни, прил. Разг. Добър, хубав, хрисим. Харен кон.
нареч. ха̀рно.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • харин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ха-рен
непълен член хар-ния
пълен член хар-ни-ят
ж. р. хар-на
членувано хар-на-та
ср. р. хар-но
членувано хар-но-то
мн. ч. хар-ни
членувано хар-ни-те

Връзки