хайка

Речник на българския език

ха̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ха̀йки, ж.
1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци.
2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хайка.
3. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.

Грешни изписвания (1)

  • хайкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хай-ка
членувано хай-ка-та
мн.ч. хай-ки
членувано хай-ки-те
звателна форма