успокоя

Речник на българския език

успокоя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

успокоѝш, мин. св. успокоѝх, мин. прич. успокоѝл, св.вж. успокоявам.

Грешни изписвания (16)

  • оспокойа
  • оспокойъ
  • оспокуйа
  • оспокуйъ
  • оспукойа
  • оспукойъ
  • оспукуйа
  • оспукуйъ
  • успокойа
  • успокойъ
  • успокуйа
  • успокуйъ
  • успукойа
  • успукойъ
  • успукуйа
  • успукуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ус-по-коя ус-по-ко-им
2 лице ус-по-ко-иш ус-по-ко-и-те
3 лице ус-по-кои ус-по-ко-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ус-по-ко-их ус-по-ко-их-ме
2 лице ус-по-кои ус-по-ко-их-те
3 лице ус-по-кои ус-по-ко-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ус-по-ко-ях ус-по-ко-ях-ме
2 лице ус-по-ко-е-ше ус-по-ко-ях-те
3 лице ус-по-ко-е-ше ус-по-ко-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоил съм успокоила съм успокоило съм успокоили сме
2 лице успокоил си успокоила си успокоило си успокоили сте
3 лице успокоил е успокоила е успокоило е успокоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях успокоил бях успокоила бях успокоило бяхме успокоили
2 лице беше успокоил беше успокоила беше успокоило бяхте успокоили
3 лице беше успокоил беше успокоила беше успокоило бяха успокоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще успокоя ще успокоим
2 лице ще успокоиш ще успокоите
3 лице ще успокои ще успокоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм успокоил ще съм успокоила ще съм успокоило ще сме успокоили
2 лице ще си успокоил ще си успокоила ще си успокоило ще сте успокоили
3 лице ще е успокоил ще е успокоила ще е успокоило ще са успокоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да успокоя щяхме да успокоим
2 лице щеше да успокоиш щяхте да успокоите
3 лице щеше да успокои щяха да успокоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм успокоил щях да съм успокоила щях да съм успокоило щяхме да сме успокоили
2 лице щеше да си успокоил щеше да си успокоила щеше да си успокоило щяхте да сте успокоили
3 лице щеше да е успокоил щеше да е успокоила щеше да е успокоило щяха да са успокоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоял съм успокояла съм успокояло съм успокоели сме
2 лице успокоял си успокояла си успокояло си успокоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоил съм успокоила съм успокоило съм успокоили сме
2 лице успокоил си успокоила си успокоило си успокоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм успокоил била съм успокоила било съм успокоило били сме успокоили
2 лице бил си успокоил била си успокоила било си успокоило били сте успокоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да успокоя щяла съм да успокоя щяло съм да успокоя щели сме да успокоим
2 лице щял си да успокоиш щяла си да успокоиш щяло си да успокоиш щели сте да успокоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм успокоил щяла съм да съм успокоила щяло съм да съм успокоило щели сме да сме успокоили
2 лице щял си да си успокоил щяла си да си успокоила щяло си да си успокоило щели сте да сте успокоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих успокоил бих успокоила бих успокоило бихме успокоили
2 лице би успокоил би успокоила би успокоило бихте успокоили
3 лице би успокоил би успокоила би успокоило биха успокоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ус-по-кой ус-по-кой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ус-по-ко-ен
непълен член ус-по-ко-е-ния
пълен член ус-по-ко-е-ни-ят
женски род ус-по-ко-е-на
членувано ус-по-ко-е-на-та
среден род ус-по-ко-е-но
членувано ус-по-ко-е-но-то
множествено число ус-по-ко-е-ни
членувано ус-по-ко-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-по-ко-ил
непълен член ус-по-ко-и-лия
пълен член ус-по-ко-и-ли-ят
женски род ус-по-ко-и-ла
членувано ус-по-ко-и-ла-та
среден род ус-по-ко-и-ло
членувано ус-по-ко-и-ло-то
множествено число ус-по-ко-и-ли
членувано ус-по-ко-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-по-ко-ял
женски род ус-по-ко-я-ла
среден род ус-по-ко-я-ло
множествено число ус-по-ко-е-ли