успокоило

Речник на българския език

1. успокоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

успокоило е производна форма на успокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. успокоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

успокоило е производна форма на успокоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).