успокоил

Речник на българския език

1. успокоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

успокоил е производна форма на успокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. успокоил — мин. деят. св. прич. м. р.

успокоил е производна форма на успокоя (мин. деят. св. прич. м. р.).