успокояло

Речник на българския език

1. успокояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

успокояло е производна форма на успокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. успокояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

успокояло е производна форма на успокоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).