усмирен

Речник на българския език

1. усмирен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ус-ми-рен
непълен член ус-ми-ре-ния
пълен член ус-ми-ре-ни-ят
ж. р. ус-ми-ре-на
членувано ус-ми-ре-на-та
ср. р. ус-ми-ре-но
членувано ус-ми-ре-но-то
мн. ч. ус-ми-ре-ни
членувано ус-ми-ре-ни-те

2. усмирен — мин. страд. прич. м. р.

усмирен е производна форма на усмиря (мин. страд. прич. м. р.).