уморен

Речник на българския език

1. уморѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

умо̀рна, умо̀рно, мн. умо̀рни, прил. Разг. Уморителен. Уморен труд. Уморно лято.



уморѐна, уморѐно, мн. уморѐни, прил. Който изпитва умора. Много уморен.

Грешни изписвания (3)

  • оморен
  • омурен
  • умурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умо-рен
непълен член умо-ре-ния
пълен член умо-ре-ни-ят
ж. р. умо-ре-на
членувано умо-ре-на-та
ср. р. умо-ре-но
членувано умо-ре-но-то
мн. ч. умо-ре-ни
членувано умо-ре-ни-те

2. уморен — мин. страд. прич. м. р.

уморен е производна форма на уморя (мин. страд. прич. м. р.).