туля

Речник на българския език

ту̀ля преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

ту̀лиш, мин. св. ту̀лих и тулѝх, мин. прич. ту̀лил и тулѝл, несв.; какво/кого. Диал. Прикривам, засланям.
туля се.Разг. Прикривам себе си, засланям се. Слънцето се тулеше зад гъстите облаци.

Грешни изписвания (1)

  • тулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ту-ля ту-лим
2 лице ту-лиш ту-ли-те
3 лице ту-ли ту-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ту-лих ту-лих-ме
2 лице ту-ли ту-лих-те
3 лице ту-ли ту-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ту-лех ту-лех-ме
2 лице ту-ле-ше ту-лех-те
3 лице ту-ле-ше ту-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице тулил съм тулила съм тулило съм тулили сме
2 лице тулил си тулила си тулило си тулили сте
3 лице тулил е тулила е тулило е тулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях тулил бях тулила бях тулило бяхме тулили
2 лице беше тулил беше тулила беше тулило бяхте тулили
3 лице беше тулил беше тулила беше тулило бяха тулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще туля ще тулим
2 лице ще тулиш ще тулите
3 лице ще тули ще тулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм тулил ще съм тулила ще съм тулило ще сме тулили
2 лице ще си тулил ще си тулила ще си тулило ще сте тулили
3 лице ще е тулил ще е тулила ще е тулило ще са тулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да туля щяхме да тулим
2 лице щеше да тулиш щяхте да тулите
3 лице щеше да тули щяха да тулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм тулил щях да съм тулила щях да съм тулило щяхме да сме тулили
2 лице щеше да си тулил щеше да си тулила щеше да си тулило щяхте да сте тулили
3 лице щеше да е тулил щеше да е тулила щеше да е тулило щяха да са тулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице тулел съм тулела съм тулело съм тулели сме
2 лице тулел си тулела си тулело си тулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице тулил съм тулила съм тулило съм тулили сме
2 лице тулил си тулила си тулило си тулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм тулил била съм тулила било съм тулило били сме тулили
2 лице бил си тулил била си тулила било си тулило били сте тулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да туля щяла съм да туля щяло съм да туля щели сме да тулим
2 лице щял си да тулиш щяла си да тулиш щяло си да тулиш щели сте да тулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм тулил щяла съм да съм тулила щяло съм да съм тулило щели сме да сме тулили
2 лице щял си да си тулил щяла си да си тулила щяло си да си тулило щели сте да сте тулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих тулил бих тулила бих тулило бихме тулили
2 лице би тулил би тулила би тулило бихте тулили
3 лице би тулил би тулила би тулило биха тулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ту-ли ту-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ту-лен
непълен член ту-ле-ния
пълен член ту-ле-ни-ят
женски род ту-ле-на
членувано ту-ле-на-та
среден род ту-ле-но
членувано ту-ле-но-то
множествено число ту-ле-ни
членувано ту-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ту-лил
непълен член ту-ли-лия
пълен член ту-ли-ли-ят
женски род ту-ли-ла
членувано ту-ли-ла-та
среден род ту-ли-ло
членувано ту-ли-ло-то
множествено число ту-ли-ли
членувано ту-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ту-лел
женски род ту-ле-ла
среден род ту-ле-ло
множествено число ту-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ту-лещ
непълен член ту-ле-щия
пълен член ту-ле-щи-ят
женски род ту-ле-ща
членувано ту-ле-ща-та
среден род ту-ле-що
членувано ту-ле-що-то
множествено число ту-ле-щи
членувано ту-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ту-лей-ки