тулила

Речник на българския език

1. тулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тулила е производна форма на туля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тулила е производна форма на туля (мин. деят. св. прич. ж. р.).